Ebasirron

#2.П. Baby steps, big dragon...

Дни 03-05

Четирите стрели забити в гърдите ми ясно изразяваха Сайърския си произход, коболдите които ликвидирахме в тресавището очевидно бяха добре въоръжени със Сайърски военни арбалети.
Интересно.

Пленникът на Кейлънд беше разговорлив за малка блатна твар, уви единственото което успях да разбера от разговорът беше желанието му да издебне и наръга Кейлънд. Спрях нападението, но и източникът ни на информация явно се изчерпа с раните си.
Слабост.

След обезглавяването на огромното влечуго изпълняваща някаква примитивна роля на божество за коболдите, главата му беше взета като трофей с надежда на групата да бъде употребена като знак за възможностите ни. Интересно. Подобно на ловът на глави, престъпници и злодеи…
Предположение.

Коболдите бяха изпълнили мрежата от пещери в подножието на планината издигаща се от другата страна на езерото до Рибно Езеро. Вътре открихме ясно доказателство за “пратката” доставена на коболдите – голям сандък за арбалети ( Сайърско производство) с изтрита регистрация.
Интересно.

Група коболди бяха срещнати ( настигнати ) от нас по пътеката водеща върха. Кейлънд за пореден път показа дипломатически умения и употреби Драконовия си език за да убеди тварите, че селото не е тяхна територия и ще им се полагат остатъци от улова на рибарите – неутрализирайки нуждата на коболдите да се месят в улова и селските… задължения? Взехме един смел коболд с нас да доказва превъзходството ни.
Практично.

На върха стигнахме до драконовото леговище, описанието му беше изключително очаквано от приказките и легендите. Огромно ненатурално издълбано в скалата помещение със съкровище от монети и скъпоценности. Собствеността винаги се пази, тази не беше изключение, но е факт, че се изненадах от присъствието на това което другите ми обясниха е Огнен Елементал – изглеждаше направен от лавата от която излезе. Още по-неподготвен бях от факта, че брат ми , Мю Ту, успя да изкомуникира желанията ни и причината за присъствието ни на това същество – то се оказа форма на пазач за дракона. Общото решение беше да не се месим докато обекта ни на интерес отсъстваше от покоите си. Продължихме обратно към Рибно езеро.
Незадоволително.

В селото се зарадваха на новините които им донесохме и селяните се облекчиха като вдигнаха нещо наречено “пир”. Освен крайна липса на адекватна употреба на храна и напитки, друг смисъл не притежаваше събитието.
Неразбираемо.

Сутринта стартира шумно с писъци и разруха. На скромния площад се беше позиционирал дракон ( по думи на приятелите ми – младолик дракон ) който беше видимо издразнен и излял възраженията си първично върху статуя на поредното божество. Поклонничката на божеството беше разстроенa.
Удоволетворително.

Кейлънд , като единствения притежаващ Драконовия език, реши че сега е точния момент да избеснее завладян от махмурлук и да отдели некомфортно много време в лични приготовления преди да започне мекушаво изглеждащ дебат с дракона. След 10 напрегнати за хората минути и няколко големи казана храна вече да се лакатушат в стомаха на дракона, Кейлънд ни уведоми , че дракона е един от много. Те са господарите на тези земи, поробвайки всеки който им се опълчи и сбивайки собствените си роби едни с други за лични желания за повече територия и власт. Този се позовава под името Кицпатли и беше достатъчно разговорлив да спомене за неговия дядо Нопалтцин който изглежда иска всичко за себе си и воюва със всички останали. Имайки предвид огромната му мощ и позицията му на север Тера Нова се оказа далеч от мястото което очаквах. Спътниците ми не изглеждаха да са очаровани.
Безстрашно.

Обяснихме ситуацията на селяните, сделката с дракона изглеждаше крайно негодна за тях – видимо изхранването на дракон на всеки 3 дена беше отвъд възможностите им. Не сме фермери нито рибари затова решихме, че не можем да помогнем директно имайки предвид, че убийството на дракона беше само в глава на Дзвер, макар че моята готовност не отстъпваше на неговата агресия. Кейлънд и Мю Ту имаха по-интелигентно мислене по въпроса със дракона и взехме тяхната страна да не избързваме. Потеглихме към Дверите да уведомим тези които смятахме, че им пука и разбира се, да си вземем заплащането за задачата с коболдите и рибата от езерото.
Рутинно.

По пътя срещнахме невиждана гледка на малка прегърбена старица от странен произход, която спокойно носеше механична разгъваема къща. Наричаше се Ихукат и беше добронамерена в отношението си. Сподели ни, че тя пътува навсякъде без ясна посока и потвърди думите на младия дракон- на север има голяма война между драконите и техните роби и тя постоянно бягала от тези конфликти, но за нейно съжаление моща на Нопалтцин малко по малко я застига. Направихме лек бартър с нея главно за информация и истории , но Мю Ту се сдоби с магически материали за инструментите му. Вече даже, така наречените, богове могат да го чуят.
Впечатляващо.

Пристигането ни във Дверите не беше интересно. Разговорът ни с Лейди Мери ди’Вадалис беше професионален и заплащането ни беше предоставено моментално и точно.
Ограничена радост.

Перипетиите на селяните от рибарското село не я трогнаха, нито я интересуваше драконът. Посъветва ни да разговаряме с Генерала на Сайър, който е отговорен за Легиона пазещ реда и … града. Бюрокрацията нужна за шанса да говорим с Генерала изглеждаше главозамайваща за органичните възможности на спътниците ми, но за наша радост малкия информатор Матео ми показа къде се е залостил Сайлъс Хънт , а именно в точното място в което можеш да очакваш да намериш такива като него – в дупката
Меланхолия.

Пристигайки в Дупката на Хънт беше бързо да разпознаем стопанина на мястото и типичното му студено отношение беше налице. Много хора от двете страни на закона не харесват Хънт , много от тях са имали предразсъдъци относно отношението му и липсата му на интерес с кого работи стига резултата да е постигнат. Може да се осмеля да мисля, че това ми харесва , напомня ми на Изкован. Информацията му за движещите сили в града беше добра и бързо беше употребена след като ни спомена за Адютанта на Генерала и неговите негативни качества. Потвърди, също, че сандъка с оръжия намерен при коболдите е минал през неговите професионални ръце и е по всяка вероятност поръчка на Дросин Импери – трейнски фанатик и пълен глупак, по мое скромно мнение. Фанатизмът е негоден и ограничен инструмент.
Професионализъм.

Адютант Аларик ир’Винарн беше намерен във водната дупка посочена от Сайлъз, пълнещ търбуха си с прекомерно скъпо вино, платено с незаслужената му на пръв поглед заплата. Кейлънд се впусна в подмазничество и уговорки как да се срещнем с Генерала и след няколко минути постигна целта си. Освен виното поръчано им от нас, ние с брат ми също бяхме сложени в малката им сделка, затова решихме да направим малко представление.
Изковани неща

“Малко” рядко е в речника и възприятията на брат ми Мю Ту и той вдигна цялата кръчма на крака и прекрати безмислените им братвежи докато изрева цялата ни история в Тера Нова подсилена с креативно въображение и … лъжи.
Ефективно

Управителят на Дом Галанда забеляза показаните възможности и предложи на цялата ни група работа в неговото заведение на заплащане от 20 жълтици на вечер. Името му ми убягва поради липсата ми на интерес от подобни предложения, но беше нещо като Теван ди’Галанда , другите изглеждаха сякаш сложиха предложението им във вътрешния си джоб за черни дни.
Трудно разбираемо.

След почти цяловечерно изхвърляне на пияници искащи да се облекчат върху ни, двамата с Мю Ту успяхме да опазим дрехите и визията на Кейлънд за срещата с генерала. Дом Вадалис нямат най-добрите места за нощуване , но е безплатно.Дзверу беше под упеката на Геролд Почтидраконоубиеца като пиянско приятелче още от миналата вечер след разговора ни с Адютанта. Така решихме да оставим малкия коболд при другите животни докато още спят и отидохме на отсрещния хълм да говорим с Генерал Сиен ир’Винарн. Дано тя опровергае корупционото усещане за легиона и помогне на селяните.
Надежда.

Comments

maybeagnostic

I'm sorry, but we no longer support this web browser. Please upgrade your browser or install Chrome or Firefox to enjoy the full functionality of this site.