Ebasirron

#3.K. Would you like some fish!?

Дни 05-07

Срещата с Генерал Сиен ир’Винарн беше относително незадоволителна във всяко друго освен финансово отношение. Причината обаче очевидно беше в проблемите на Север тежащи върху плещите на главнокомандващата на легиона, а не в присъщата на адютанта и очарователна некомпетентност. Съществуването на Нопалтцин и неговата кампания не бяха изненада за генерала, макар че относително конкретната дата на нападението му над Царичини Двери бяха нова информация за нея, така че като цяло вярвам, че Сиен не остана разочарована от отделеното ни време. Що се отнася до проблемите на Рибно Езеро – беше ни гласувано заслужено доверие да се справим с тях по собствено усмотрение.

В някои от отвратително проницателните си моменти баща ми често казваше, че ако някой ти създава проблеми – най-добре му дай отговорен пост, така че ако се справи ти ще обереш заслугите за назначението, а ако не – той ще отнесе негативите за провала си. Едва ли под някой е имал предвид триметрово влечуго в това, което за драконите минава като пубертет, но той така или иначе винаги е смятал, че намират неочаквано неподходящи поводи да прилагам очаквано подходящите му съвети. Да се надяваме, че слуховете евентуално ще стигнат до него, така че да изсере някоя тухла.

Поради гореспоменатата причина и очевидния риск за спътниците ми от открито съприкосновение с Кицпатли се наложи да измисля начин да задържа вниманието на Адютант Аларик ир’Винарн достатъчно дълго, тъй като да искаме подобно нещо от Сиен беше беше аналогично на самоубийство за все още крехката ни репутация в Дверите. Наложи се да дам място за изява на въображението си, тъй като Аларик ако не друго поне търсеше добри клюки с отдадената на трейнски радикал по следите на случайно попаднала в града му небръсната карнатка. В крайна сметка не бях напълно сигурен какво искам и той беше напълно несигурен какво ми даде, но се сдобихме с писмо с относителна стойност, което по силата на несъществуващите му правомощия по този въпрос назначаваше Кицпатли като васал на Рибно Езеро. По добре от нищо и да се надяваме достатъчно. Селяните щяха да продължат да реват, че дракона изяжда цялата им реколка, но пък те винаги се оплакват, че ще умрат от глад и все пак има предостатъчно селяни, така че очевидно опасенията им са плод на погрешна преценка от тяхна страна. Все пак решихме да им помогнем и да разнообразим диетата на нашия неочакван потенциален съюзник като купим няколко крави от близката ферма на Дросин Импери. Междувременно Поинт измъкна някакъв магоделец и бивш агент на Кундарак от проблемите в които се беше забъркал към момента, защото в бъдеще можеше да ни бъде от полза или от добротата на несъществуващото си сърце. Лирандар не бяха особено заинтересовани от идеята да им осигурим елементал, а и въпреки отвратителния си характер – единствения елементал в полезрението ни все пак имаше характер, така че едва ли щеше да оцени обковаването си в кристал. За щастие или не все още не е престъпление да си задник, така че подобно наказание изглеждаше незаслужено.

Посещението ни в фермата на Импери се оказа интересно. Предвидливо реших да се преобразя като селянин, защото посещението на Сайърски благородник и помазан от боговете рицар определено би накарало трейнеца да закрие истинската си същност с пластове от куртоазия и етикет и тази му истинска същност се разкри пред очите ни в цялата си отвратителност. Освен, че тълкуваше словото на Пламъка погрешно, Импери също така отказа вежливата ни молба да ни продаде няколко крави, така че очевидно душата му беше обречена. Свещеника също така очевидно живееше в греховен съюз с дъщерите си, което не съм сигурен дали се оправдава с едно просто “кой както се уреди…”. Най-вече обаче особено грубо отказа да ни продаде крави, така че всичките ми задръжки да му пратим Кицпатли бързо се изпариха, макар и в последствие да не се наложи да стигаме до такива крайности.

Наловихме… тоест Дзверу налови няколко представителя на мес(т)ната фауна под нашите напътствия, така че в крайна сметка се сдобихме с нужното ни да нагостим дракона по повод на назначението му. Не разбирам защо селяните толкова се оплакват, след като е толкова лесно да влезнеш в гората и да се върнеш с двойка диви прасета… макар че аз не разбирам и защо всяка пролет си заравят картофите в земята и ги изравят есента вместо просто да ги оставят в избата ако толкова няма какво да ги правят в момента, което изглежда много по-лесно. Предполагам е въпрос на културни различия и провинциализъм. Важно е да сме толерантни.

Срещата с дракона премина без ексцесии в резултат на завидния ни такт и дипломатични умения. Моите и тези на Дзверу основно. Аз говорих с дракона, а той не застреля никого. Кой за каквото е учил… След срещата милата последователка на Суверените изрази несигурност относно това олицетворение на кой от боговете е новия ни ален познат. Очевидно е на Дол Дорн, какво по-сигурно доказателство от моето пристигане в точния момент да реша проблемите им. Все пак реших да я оставя да стигне до това прозрение сама.

На тръгване от селото, кмета ни сподели проблемите си с зачестилите нагли кражби на пратки с риба към града и ни помоли да се намесим. Не изпитвах лудо желание да прекарам пътуването си обратно в компанията на миризма на рибни вътрешности, но пътят на помазаните рицари не винаги е лек и изисква жертви. Лишените ми от обоняние изковани спътници и миришещият със сходен интензитет косматко, очевидно не споделяха моите проблеми, така че реших да не показвам слабост и да си замълча.

По пътя опасенията на кмета се оправдаха, така че за щастие жертвата ми не се оказа напразна. Кервана беше пресрещнат от Импери и неговите главорези. Нормално бихме се смелили над тях и бихме споделили част от рибата, обаче те имаха наглостта да я искат всичката, а и като го съзрях си припомних грубия му отказ да сподели кравите си с нас, така че очевидно се налагаше нещата да загрубеят и да се окичим с още слава в битка с количествено превъзхождащ ни противник. Магическата сила на фалшивата религия на трейнеца съвсем очаквано замлъкна в присъствието на истински рицар на справедливото възмездие. Пойнт и Дзверо застреляха няколко от бандитите, за да приключим по-бързо съприкосновението и заловиха проповедника, докато аз победих в честен дуел водача на нападателите. Смилих се над живота му тъй като проницателно съзрях, че душата му не беше отвъд спасение и за наше учудване той се оказа роднина на Геролд Почтидраконоубиеца. Благодарих на провидението, че бе водило ръката ми в битка и душата ми към милост и Поинт доведе позорно избягалия Импери, за да бъде овързан върху купчина риба и отведен към очакващото го справедливо възмездие. На бас, че сега съжалява, че не ни продаде крави. Тъпак.

Comments

AlexRaev

I'm sorry, but we no longer support this web browser. Please upgrade your browser or install Chrome or Firefox to enjoy the full functionality of this site.