Ebasirron

#3.K. Would you like some fish!?
Дни 05-07

Срещата с Генерал Сиен ир’Винарн беше относително незадоволителна във всяко друго освен финансово отношение. Причината обаче очевидно беше в проблемите на Север тежащи върху плещите на главнокомандващата на легиона, а не в присъщата на адютанта и очарователна некомпетентност. Съществуването на Нопалтцин и неговата кампания не бяха изненада за генерала, макар че относително конкретната дата на нападението му над Царичини Двери бяха нова информация за нея, така че като цяло вярвам, че Сиен не остана разочарована от отделеното ни време. Що се отнася до проблемите на Рибно Езеро – беше ни гласувано заслужено доверие да се справим с тях по собствено усмотрение.

В някои от отвратително проницателните си моменти баща ми често казваше, че ако някой ти създава проблеми – най-добре му дай отговорен пост, така че ако се справи ти ще обереш заслугите за назначението, а ако не – той ще отнесе негативите за провала си. Едва ли под някой е имал предвид триметрово влечуго в това, което за драконите минава като пубертет, но той така или иначе винаги е смятал, че намират неочаквано неподходящи поводи да прилагам очаквано подходящите му съвети. Да се надяваме, че слуховете евентуално ще стигнат до него, така че да изсере някоя тухла.

Поради гореспоменатата причина и очевидния риск за спътниците ми от открито съприкосновение с Кицпатли се наложи да измисля начин да задържа вниманието на Адютант Аларик ир’Винарн достатъчно дълго, тъй като да искаме подобно нещо от Сиен беше беше аналогично на самоубийство за все още крехката ни репутация в Дверите. Наложи се да дам място за изява на въображението си, тъй като Аларик ако не друго поне търсеше добри клюки с отдадената на трейнски радикал по следите на случайно попаднала в града му небръсната карнатка. В крайна сметка не бях напълно сигурен какво искам и той беше напълно несигурен какво ми даде, но се сдобихме с писмо с относителна стойност, което по силата на несъществуващите му правомощия по този въпрос назначаваше Кицпатли като васал на Рибно Езеро. По добре от нищо и да се надяваме достатъчно. Селяните щяха да продължат да реват, че дракона изяжда цялата им реколка, но пък те винаги се оплакват, че ще умрат от глад и все пак има предостатъчно селяни, така че очевидно опасенията им са плод на погрешна преценка от тяхна страна. Все пак решихме да им помогнем и да разнообразим диетата на нашия неочакван потенциален съюзник като купим няколко крави от близката ферма на Дросин Импери. Междувременно Поинт измъкна някакъв магоделец и бивш агент на Кундарак от проблемите в които се беше забъркал към момента, защото в бъдеще можеше да ни бъде от полза или от добротата на несъществуващото си сърце. Лирандар не бяха особено заинтересовани от идеята да им осигурим елементал, а и въпреки отвратителния си характер – единствения елементал в полезрението ни все пак имаше характер, така че едва ли щеше да оцени обковаването си в кристал. За щастие или не все още не е престъпление да си задник, така че подобно наказание изглеждаше незаслужено.

Посещението ни в фермата на Импери се оказа интересно. Предвидливо реших да се преобразя като селянин, защото посещението на Сайърски благородник и помазан от боговете рицар определено би накарало трейнеца да закрие истинската си същност с пластове от куртоазия и етикет и тази му истинска същност се разкри пред очите ни в цялата си отвратителност. Освен, че тълкуваше словото на Пламъка погрешно, Импери също така отказа вежливата ни молба да ни продаде няколко крави, така че очевидно душата му беше обречена. Свещеника също така очевидно живееше в греховен съюз с дъщерите си, което не съм сигурен дали се оправдава с едно просто “кой както се уреди…”. Най-вече обаче особено грубо отказа да ни продаде крави, така че всичките ми задръжки да му пратим Кицпатли бързо се изпариха, макар и в последствие да не се наложи да стигаме до такива крайности.

Наловихме… тоест Дзверу налови няколко представителя на мес(т)ната фауна под нашите напътствия, така че в крайна сметка се сдобихме с нужното ни да нагостим дракона по повод на назначението му. Не разбирам защо селяните толкова се оплакват, след като е толкова лесно да влезнеш в гората и да се върнеш с двойка диви прасета… макар че аз не разбирам и защо всяка пролет си заравят картофите в земята и ги изравят есента вместо просто да ги оставят в избата ако толкова няма какво да ги правят в момента, което изглежда много по-лесно. Предполагам е въпрос на културни различия и провинциализъм. Важно е да сме толерантни.

Срещата с дракона премина без ексцесии в резултат на завидния ни такт и дипломатични умения. Моите и тези на Дзверу основно. Аз говорих с дракона, а той не застреля никого. Кой за каквото е учил… След срещата милата последователка на Суверените изрази несигурност относно това олицетворение на кой от боговете е новия ни ален познат. Очевидно е на Дол Дорн, какво по-сигурно доказателство от моето пристигане в точния момент да реша проблемите им. Все пак реших да я оставя да стигне до това прозрение сама.

На тръгване от селото, кмета ни сподели проблемите си с зачестилите нагли кражби на пратки с риба към града и ни помоли да се намесим. Не изпитвах лудо желание да прекарам пътуването си обратно в компанията на миризма на рибни вътрешности, но пътят на помазаните рицари не винаги е лек и изисква жертви. Лишените ми от обоняние изковани спътници и миришещият със сходен интензитет косматко, очевидно не споделяха моите проблеми, така че реших да не показвам слабост и да си замълча.

По пътя опасенията на кмета се оправдаха, така че за щастие жертвата ми не се оказа напразна. Кервана беше пресрещнат от Импери и неговите главорези. Нормално бихме се смелили над тях и бихме споделили част от рибата, обаче те имаха наглостта да я искат всичката, а и като го съзрях си припомних грубия му отказ да сподели кравите си с нас, така че очевидно се налагаше нещата да загрубеят и да се окичим с още слава в битка с количествено превъзхождащ ни противник. Магическата сила на фалшивата религия на трейнеца съвсем очаквано замлъкна в присъствието на истински рицар на справедливото възмездие. Пойнт и Дзверо застреляха няколко от бандитите, за да приключим по-бързо съприкосновението и заловиха проповедника, докато аз победих в честен дуел водача на нападателите. Смилих се над живота му тъй като проницателно съзрях, че душата му не беше отвъд спасение и за наше учудване той се оказа роднина на Геролд Почтидраконоубиеца. Благодарих на провидението, че бе водило ръката ми в битка и душата ми към милост и Поинт доведе позорно избягалия Импери, за да бъде овързан върху купчина риба и отведен към очакващото го справедливо възмездие. На бас, че сега съжалява, че не ни продаде крави. Тъпак.

View
#2.П. Baby steps, big dragon...
Дни 03-05

Четирите стрели забити в гърдите ми ясно изразяваха Сайърския си произход, коболдите които ликвидирахме в тресавището очевидно бяха добре въоръжени със Сайърски военни арбалети.
Интересно.

Пленникът на Кейлънд беше разговорлив за малка блатна твар, уви единственото което успях да разбера от разговорът беше желанието му да издебне и наръга Кейлънд. Спрях нападението, но и източникът ни на информация явно се изчерпа с раните си.
Слабост.

След обезглавяването на огромното влечуго изпълняваща някаква примитивна роля на божество за коболдите, главата му беше взета като трофей с надежда на групата да бъде употребена като знак за възможностите ни. Интересно. Подобно на ловът на глави, престъпници и злодеи…
Предположение.

Коболдите бяха изпълнили мрежата от пещери в подножието на планината издигаща се от другата страна на езерото до Рибно Езеро. Вътре открихме ясно доказателство за “пратката” доставена на коболдите – голям сандък за арбалети ( Сайърско производство) с изтрита регистрация.
Интересно.

Група коболди бяха срещнати ( настигнати ) от нас по пътеката водеща върха. Кейлънд за пореден път показа дипломатически умения и употреби Драконовия си език за да убеди тварите, че селото не е тяхна територия и ще им се полагат остатъци от улова на рибарите – неутрализирайки нуждата на коболдите да се месят в улова и селските… задължения? Взехме един смел коболд с нас да доказва превъзходството ни.
Практично.

На върха стигнахме до драконовото леговище, описанието му беше изключително очаквано от приказките и легендите. Огромно ненатурално издълбано в скалата помещение със съкровище от монети и скъпоценности. Собствеността винаги се пази, тази не беше изключение, но е факт, че се изненадах от присъствието на това което другите ми обясниха е Огнен Елементал – изглеждаше направен от лавата от която излезе. Още по-неподготвен бях от факта, че брат ми , Мю Ту, успя да изкомуникира желанията ни и причината за присъствието ни на това същество – то се оказа форма на пазач за дракона. Общото решение беше да не се месим докато обекта ни на интерес отсъстваше от покоите си. Продължихме обратно към Рибно езеро.
Незадоволително.

В селото се зарадваха на новините които им донесохме и селяните се облекчиха като вдигнаха нещо наречено “пир”. Освен крайна липса на адекватна употреба на храна и напитки, друг смисъл не притежаваше събитието.
Неразбираемо.

Сутринта стартира шумно с писъци и разруха. На скромния площад се беше позиционирал дракон ( по думи на приятелите ми – младолик дракон ) който беше видимо издразнен и излял възраженията си първично върху статуя на поредното божество. Поклонничката на божеството беше разстроенa.
Удоволетворително.

Кейлънд , като единствения притежаващ Драконовия език, реши че сега е точния момент да избеснее завладян от махмурлук и да отдели некомфортно много време в лични приготовления преди да започне мекушаво изглеждащ дебат с дракона. След 10 напрегнати за хората минути и няколко големи казана храна вече да се лакатушат в стомаха на дракона, Кейлънд ни уведоми , че дракона е един от много. Те са господарите на тези земи, поробвайки всеки който им се опълчи и сбивайки собствените си роби едни с други за лични желания за повече територия и власт. Този се позовава под името Кицпатли и беше достатъчно разговорлив да спомене за неговия дядо Нопалтцин който изглежда иска всичко за себе си и воюва със всички останали. Имайки предвид огромната му мощ и позицията му на север Тера Нова се оказа далеч от мястото което очаквах. Спътниците ми не изглеждаха да са очаровани.
Безстрашно.

Обяснихме ситуацията на селяните, сделката с дракона изглеждаше крайно негодна за тях – видимо изхранването на дракон на всеки 3 дена беше отвъд възможностите им. Не сме фермери нито рибари затова решихме, че не можем да помогнем директно имайки предвид, че убийството на дракона беше само в глава на Дзвер, макар че моята готовност не отстъпваше на неговата агресия. Кейлънд и Мю Ту имаха по-интелигентно мислене по въпроса със дракона и взехме тяхната страна да не избързваме. Потеглихме към Дверите да уведомим тези които смятахме, че им пука и разбира се, да си вземем заплащането за задачата с коболдите и рибата от езерото.
Рутинно.

По пътя срещнахме невиждана гледка на малка прегърбена старица от странен произход, която спокойно носеше механична разгъваема къща. Наричаше се Ихукат и беше добронамерена в отношението си. Сподели ни, че тя пътува навсякъде без ясна посока и потвърди думите на младия дракон- на север има голяма война между драконите и техните роби и тя постоянно бягала от тези конфликти, но за нейно съжаление моща на Нопалтцин малко по малко я застига. Направихме лек бартър с нея главно за информация и истории , но Мю Ту се сдоби с магически материали за инструментите му. Вече даже, така наречените, богове могат да го чуят.
Впечатляващо.

Пристигането ни във Дверите не беше интересно. Разговорът ни с Лейди Мери ди’Вадалис беше професионален и заплащането ни беше предоставено моментално и точно.
Ограничена радост.

Перипетиите на селяните от рибарското село не я трогнаха, нито я интересуваше драконът. Посъветва ни да разговаряме с Генерала на Сайър, който е отговорен за Легиона пазещ реда и … града. Бюрокрацията нужна за шанса да говорим с Генерала изглеждаше главозамайваща за органичните възможности на спътниците ми, но за наша радост малкия информатор Матео ми показа къде се е залостил Сайлъс Хънт , а именно в точното място в което можеш да очакваш да намериш такива като него – в дупката
Меланхолия.

Пристигайки в Дупката на Хънт беше бързо да разпознаем стопанина на мястото и типичното му студено отношение беше налице. Много хора от двете страни на закона не харесват Хънт , много от тях са имали предразсъдъци относно отношението му и липсата му на интерес с кого работи стига резултата да е постигнат. Може да се осмеля да мисля, че това ми харесва , напомня ми на Изкован. Информацията му за движещите сили в града беше добра и бързо беше употребена след като ни спомена за Адютанта на Генерала и неговите негативни качества. Потвърди, също, че сандъка с оръжия намерен при коболдите е минал през неговите професионални ръце и е по всяка вероятност поръчка на Дросин Импери – трейнски фанатик и пълен глупак, по мое скромно мнение. Фанатизмът е негоден и ограничен инструмент.
Професионализъм.

Адютант Аларик ир’Винарн беше намерен във водната дупка посочена от Сайлъз, пълнещ търбуха си с прекомерно скъпо вино, платено с незаслужената му на пръв поглед заплата. Кейлънд се впусна в подмазничество и уговорки как да се срещнем с Генерала и след няколко минути постигна целта си. Освен виното поръчано им от нас, ние с брат ми също бяхме сложени в малката им сделка, затова решихме да направим малко представление.
Изковани неща

“Малко” рядко е в речника и възприятията на брат ми Мю Ту и той вдигна цялата кръчма на крака и прекрати безмислените им братвежи докато изрева цялата ни история в Тера Нова подсилена с креативно въображение и … лъжи.
Ефективно

Управителят на Дом Галанда забеляза показаните възможности и предложи на цялата ни група работа в неговото заведение на заплащане от 20 жълтици на вечер. Името му ми убягва поради липсата ми на интерес от подобни предложения, но беше нещо като Теван ди’Галанда , другите изглеждаха сякаш сложиха предложението им във вътрешния си джоб за черни дни.
Трудно разбираемо.

След почти цяловечерно изхвърляне на пияници искащи да се облекчат върху ни, двамата с Мю Ту успяхме да опазим дрехите и визията на Кейлънд за срещата с генерала. Дом Вадалис нямат най-добрите места за нощуване , но е безплатно.Дзверу беше под упеката на Геролд Почтидраконоубиеца като пиянско приятелче още от миналата вечер след разговора ни с Адютанта. Така решихме да оставим малкия коболд при другите животни докато още спят и отидохме на отсрещния хълм да говорим с Генерал Сиен ир’Винарн. Дано тя опровергае корупционото усещане за легиона и помогне на селяните.
Надежда.

View
#1.К. We ain't in Kansas anymore...
Дни 01-03

Пътят през портала беше… интересен, ако мога да го нарека така. Усещането от това цялото ти същество да прелита през цели светове и сътворения със скоростта с която променяща се блудница се изнизва от стаята след края на сеанса е повече от несравнимо. Ако не беше нещо немислимо за спектъра от емоции на един от свещените войни бих казал, че това е страх… или нещо от вчерашната вечеря.

Скоро след пристигането ни в Царичини Двери се запознахме и с един от по-екзотичните обитатели на града – Матео, изпратен от Лейди д’Вадалис да ни посрещне и който в последствие се оказа повече от видимото за очите, но всичко с времето си. Самият град беше типичното недоносено отроче на цивилизацията. Амалгама от полупостроени и полусъборени сгради… понякога и двете едновременно на място недостатъчно даже за половината от тях. Град очевидно надхвърлил очакванията на създателите си и в остра нужда от втори кръг крепостни стени.
city3.jpg
Разминахме се с по-голямата част от заминаващата и предимно пристигаща гмеж от хора с провинциален вид и се отправихме към анклава на Вадалис. По пътя дребното търгашче, което ни придружаваше забърса от спътниците ми годишните надници на десетина аундеирски селянина, за елементарни услуги, които предприемчивите сирачета в Метрол вършат срещу два шамара и остатъците от нечия вечеря, но все пак беше полезно да научим от първа ръка някои тукашни новини. Всъщност може и да не е било толкова полезно, предвид факта че единствената новина достатъчно важна, за да се задържи в безупречната ми памет е предстоящото сглобяване на пренесен на части въздуход на къща Лирандар, на който му предстоеше да изпита остра нужда от местен елементал.

Открихме самата лейди Вадалис на прага на инфаркт от прекалена липса на недостиг на бюрокрация, докато се опитваше да се скрие зад един мокър парцал от купчината документи на бюрото си, надявайки се че щом тя не ги вижда явно те не съществуват. Вадалис и анимистичните им привички винаги са били очарователни. Жалко, че така и не разбрах дали има съпруг, който си сменя рогата всяка година.

След като изяснихме естеството на бъдещото ни партньорство, тя беше така добра да потвърди думите на Матео за кожодерските местни данъци и такси за престой в Дверите, което донякъде обяснява защо искаше пет сребърника да ни посочи запад. Донякъде, защото след като Дзверо (кой в името на Суверените е дал такова име на отрочето си) го надуши като променящ се подозренията ми, че местните власти не са видели от него и пробит медник се затвърдиха напълно.

Третия и последен запомнящ се образ за деня беше грамадата от мускули и окосмяване с объркано родословие и приблизително северозападен произход. Името ми убягва, но вероятно всичко в диапазона между Гералд Карнатски и Лазар Черната Брада е достатъчно близко до истината. Гиганта явно беше видял сметката на драконова костенурка, която от своя страна пък беше видяла сметката на спътниците му. По-късно може и да се възползваме от услугите му ако се изправим пред задача, където те биха били полезни. Например ако трябва да влезнем в пещера затворена от тежък камък или да прелъстим някоя огринска главатарка. Ще видим какво ни е приготвила лейди Вадалис за сутринта.

Преди да се отдадем на незаслужени шумна, миризлива и претъпкана почивка в бараките на Вадалис се погрижихме се за няколко подробности относно легалното пребиваване на изкованите ни спътници. Регистратора се оказа корумпиран до такава степен, че дори не ни се наложи да го подкупваме. Друг на мое място би реагирал със сцена на справедлив божествен гняв, но за щастие моралния релативизъм е едно от малкото полезни качества, които съм наследил от баща си.

На следващия ден разбрахме и в какво се състои първата ни мисия, за която щяхме да получим по-хубавата половина от хиляда жълтици. Явно доставката на риба от близкото рибарско поселище страдаше от внезапна липса и беше наложително някой да се погрижи. И под някой имам предвид нас. Страхотна сделка. С парите можем да си позволим да спим на пода на Вадалис цяла седмица.

Пътят до там поне беше относително приятен, но за нещастие или късмет според това дали Вадалис ще платят двойно, се оказа че освен проблема с рибата местните крепостни страдат и от присъствието на дракон, който ако не друго поне няма коруба вместо криле, което е притеснително само по себе си. Притеснително за спътниците ми, разбира се. За един рицар срещата с дракон в битка е достойна за песните на минстрели почти като този, който си водих.

Поехме към пещерите от другата страна на езерото, където по думите на местните беше възможно да се крият съществата унищожаващи мрежите им с упорството на пироелементал състезаващ се с вързания към него въздоход. Косматия ни спътник бръщолевеше нещо за суханини… сагуахани… скажгоди… но разбира се те се оказаха коболди както предположих от самото начало. За щастие прицелът му беше по-добър от дедукционните му умения и първият коболд, който срещнахме почти мигновено се отправи към земите на лаещите си предци. Дузината му съплеменици, които наизскачаха от храстите обаче се оказаха доста по опасни, несъмнено поради факта, че бяха успели да се въоръжат със сайърско стрелно оръжие (предстои да разберем как) и се наложи да прибягна до завидните си магически умения, за да помогна на спътниците си да се справят с тях.
kobold_2.jpg
Дипломатическите ни усилия по разпитването на последния оцелял коболд бяха прекъснати от неуспешния му опит да измъкне отнякъде кинжал и да ни нападне и от успешния опит на Пойнт да му вмъкне меч някъде и да го спре. Междувремено все пак разбрахме, че изненадващо те не се кланят на летящото влечуго за което говориха рибарите, а на някаква безкрила корокозъбна гад с която се срещнахме много скоро след това. Досега не бях убивал зъл бог, така че това е събитие достойно за мемоарите ми… макар че ако трябва да съм искрен и справедлив какъв то съм – това беше по-скоро групово постижение.
gator.jpg

View
Welcome to your campaign!
A blog for your campaign

Wondering how to get started? Here are a few tips:

1. Invite your players

Invite them with either their email address or their Obsidian Portal username.

2. Edit your home page

Make a few changes to the home page and give people an idea of what your campaign is about. That will let people know you’re serious and not just playing with the system.

3. Choose a theme

If you want to set a specific mood for your campaign, we have several backgrounds to choose from. Accentuate it by creating a top banner image.

4. Create some NPCs

Characters form the core of every campaign, so take a few minutes to list out the major NPCs in your campaign.

A quick tip: The “+” icon in the top right of every section is how to add a new item, whether it’s a new character or adventure log post, or anything else.

5. Write your first Adventure Log post

The adventure log is where you list the sessions and adventures your party has been on, but for now, we suggest doing a very light “story so far” post. Just give a brief overview of what the party has done up to this point. After each future session, create a new post detailing that night’s adventures.

One final tip: Don’t stress about making your Obsidian Portal campaign look perfect. Instead, just make it work for you and your group. If everyone is having fun, then you’re using Obsidian Portal exactly as it was designed, even if your adventure log isn’t always up to date or your characters don’t all have portrait pictures.

That’s it! The rest is up to your and your players.

View

I'm sorry, but we no longer support this web browser. Please upgrade your browser or install Chrome or Firefox to enjoy the full functionality of this site.